29.04.2008 г., 12:03 ч.
Стихът на поета
Стихът на поета
Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен,
но от топла сила няма помен.
Стихът бичува всяка сянка
и вади я в полето ясно,
не може той да влиза в рамки,
във пещерите му е тясно.
Стихът е жив и парещ, вика,
когато стане му студено:
опитва се да предизвика
сърцата будни и смирени.
Стихът говори на душите
и на сърцата ясни, силни,
гърми на демона в ушите,
руши покоите могилни.
© Нико Ников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много завладяващо...продължавай все така
-
Поздрави и от мен, Нико Ников! Поклон! Преди малко прочетох по-голяма част от стиховете ти и определено съм много силно впечатлен.
Имаш талант да пишеш не само на четиристишие, но и на петстишие, което е рядко срещано явление! Поклон още веднъж!
Талантът ти определено впечатлява!
Поздрави от Иван Давидов! -
`Стихът говори на душите
и на сърцата ясни, силни,
гърми на демона в ушите,
руши покоите могилни.`
именно...истината на поета !
приветствувам те Нико... -
Добре пишеш, Ник!
-
Много истини казваш, поете!
Чудесен стих! с обич, Нико.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!