18 янв. 2008 г., 11:03
Мълча и слушам тъмнината
и тихо мисля за себе си.
Как бъркотия е в душата
от любовните й белези.
Танцувам валс със самотата
и от сълзите солено е.
Ще сторя път на красотата,
в сърцето си приемам я.
Обелвам спомените стари,
като на портокал корите.
А те, горките, са съдрани,
но ще ги закърпя с дните. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация