Мълча и слушам тъмнината
и тихо мисля за себе си.
Как бъркотия е в душата
от любовните й белези.
Танцувам валс със самотата
и от сълзите солено е.
Ще сторя път на красотата,
в сърцето си приемам я.
Обелвам спомените стари,
като на портокал корите.
А те, горките, са съдрани,
но ще ги закърпя с дните.
Вървя по снежни тротоари,
с тях изплъзва се тъмата.
В червено светят светофари
и "Stop" е знакът за тъгата.
© Пламена Добрева Всички права запазени