Мълча и слушам тъмнината
и тихо мисля за себе си.
Как бъркотия е в душата
от любовните й белези.
Танцувам валс със самотата
и от сълзите солено е.
Ще сторя път на красотата,
в сърцето си приемам я.
Обелвам спомените стари,
като на портокал корите.
А те, горките, са съдрани,
но ще ги закърпя с дните. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up