Стремеж

24 апр. 2021 г., 00:31

Поэзия » Философская

577 2 2

В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.

Защо ли то така зове
и хората, и птиците крилати?
Дали за други светове
мечтаем си красиви, непознати?

Но тъй устроен е човек,
нагоре да политне до небето.
Така било е век след век
стремеж да движи пулсът на сърцето.

Все гоним някакви мечти,
животът ни със трепет продължава.
Огньове палим и горим,
а времето безмилостно минава.

Но празен ако е денят
и го задраскваме във календара,
то все едно без цел, без път
тук, на Земята нищо не остава…

M1234567891 (Миночка Митева)

2021-05-01T18:43:37+03:00

Много мъдър стих, навежда към размисъл. Весели празници!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-04-25T15:30:32+03:00

Размисли ме, както винаги чета с удоволствие. Обичам да идвам тук и да чета.