24.04.2021 г., 0:31 ч.

Стремеж 

  Поезия » Философска
583 2 2

В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.

 

Защо ли то така зове
и хората, и птиците крилати?
Дали за други светове
мечтаем си красиви, непознати?

 

Но тъй устроен е човек,
нагоре да  политне до небето.
Така било е век след век
стремеж да движи пулсът на сърцето.

 

Все гоним някакви мечти,
животът ни със трепет продължава.
Огньове палим и горим,
а времето безмилостно минава.

 

Но празен ако е денят
и го задраскваме във календара,
то все едно без цел, без път
тук, на Земята нищо не остава…

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??