24 abr 2021, 0:31

Стремеж 

  Poesía » Filosófica
578 2 2

В годините назад - напред
едно и също сякаш се повтаря -
все търсим синьото небе,
а на Земята дните ни минават.

 

Защо ли то така зове
и хората, и птиците крилати?
Дали за други светове
мечтаем си красиви, непознати?

 

Но тъй устроен е човек,
нагоре да  политне до небето.
Така било е век след век
стремеж да движи пулсът на сърцето.

 

Все гоним някакви мечти,
животът ни със трепет продължава.
Огньове палим и горим,
а времето безмилостно минава.

 

Но празен ако е денят
и го задраскваме във календара,
то все едно без цел, без път
тук, на Земята нищо не остава…

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??