Задочно приятелство… на изпити подложено,
редовна любов с хорариум от грешки.
Не стихнали очи човешки ме молят да остана…
Какво, по дяволите, стана?
Заверката е твърде рано,
не ми я давай, не съм я заслужила…
© Людмила Стоянова Все права защищены