5 дек. 2010 г., 21:15

Свободен 

  Поэзия » Другая
633 0 1

Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.

Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Светът е голям, животът- красив!
    Аплодирам те!
Предложения
: ??:??