Свободен

5 дек. 2010 г., 21:15

Поэзия » Другая

638 0 1

Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.

Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.

Свободен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения