5 dic 2010, 21:15

Свободен 

  Poesía » Otra
636 0 1

Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.

Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светът е голям, животът- красив!
    Аплодирам те!
Propuestas
: ??:??