Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.
Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.
© Марин Маринов Todos los derechos reservados
Аплодирам те!