5.12.2010 г., 21:15 ч.

Свободен 

  Поезия » Друга
635 0 1

Стоя си аз замислен,
на ръба на таз скала.
А вятърът ме гали нежно -
разрошва моята коса.

Пред мен разкрива се омайна гледка -
планини, дървета и цветя.
Животът сякаш бил заключен е във клетка
и сега отприщен е на свобода.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светът е голям, животът- красив!
    Аплодирам те!
Предложения
: ??:??