20 янв. 2010 г., 21:52

Събрана белота 

  Поэзия » Любовная
1283 0 8

СЪБРАНА  БЕЛОТА


Стъпките в душата ми отекват

с морска пяна, музика и ветрове.

Дърветата самотни ли са нощем?

Листата събуждат се с премръзнали нозе.


Косите ми, от белота среднощна

разрошени, потънали сега.

Миговете ни са хляб насъщен,

разделяме живота си на две сърца.


Събличаме уморените си дрехи

и залезите в нас са брегове.

Нощите ни са бури и утехи,

изгревите - вековни градове.


Стъпките в душите ни отекват.

Думите сами мълчат.

Диханието ни е песнопение-

събрана белота от снегове.


15.01.2010г.

Галина Москова

© Галина Москова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??