20.01.2010 г., 21:52 ч.

Събрана белота 

  Поезия » Любовна
1322 0 8

СЪБРАНА  БЕЛОТА


Стъпките в душата ми отекват

с морска пяна, музика и ветрове.

Дърветата самотни ли са нощем?

Листата събуждат се с премръзнали нозе.


Косите ми, от белота среднощна

разрошени, потънали сега.

Миговете ни са хляб насъщен,

разделяме живота си на две сърца.


Събличаме уморените си дрехи

и залезите в нас са брегове.

Нощите ни са бури и утехи,

изгревите - вековни градове.


Стъпките в душите ни отекват.

Думите сами мълчат.

Диханието ни е песнопение-

събрана белота от снегове.


15.01.2010г.

Галина Москова

© Галина Москова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??