СЪБРАНА БЕЛОТА
Стъпките в душата ми отекват
с морска пяна, музика и ветрове.
Дърветата самотни ли са нощем?
Листата събуждат се с премръзнали нозе.
Косите ми, от белота среднощна
разрошени, потънали сега.
Миговете ни са хляб насъщен,
разделяме живота си на две сърца.
Събличаме уморените си дрехи
и залезите в нас са брегове.
Нощите ни са бури и утехи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse