luda_galq (Галина Събева)
7 9
16 апр. 2007 г., 23:38

Съдба 

  Поэзия
703 0 1

От болка е сковано моето сърце,

стичат се сълзи като на дете!

Самотата – застанала до мен,

скоро ще ме вземе в плен.

Страхувам се от моята съдба,

дали ще бъде тук страхът.

Любовта, потънала е в ада,

красотата болна страда.

Чувствата, добри и нежни,

станали са леко снежни.

Ах дали само лед и студ,

се крие в домашния уют!

Спрете тази грозота,

вижте своята съдба!

© Галина Събева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не поставяйте приятеля си по-високо от бог.
    Не прилепвайте към нищо земно.
    Чрез болката си вие се чистите и позволявате на бъдещите си деца да се появят.
    Не осъждайте никого, колкото и да ви боли.
    Нещата ще се оправят.
    Всичко, което написах се обяснява в книгата на С. Н. Лазарев "Диагностика на кармата."
Предложения
: ??:??