16.04.2007 г., 23:38 ч.
Съдба
727
0
1
От болка е сковано моето сърце,
стичат се сълзи като на дете!
Самотата – застанала до мен,
скоро ще ме вземе в плен.
Страхувам се от моята съдба,
дали ще бъде тук страхът.
Любовта, потънала е в ада,
красотата болна страда.
Чувствата, добри и нежни,
станали са леко снежни.
Ах дали само лед и студ,
се крие в домашния уют!
Спрете тази грозота,
вижте своята съдба!
© Галина Събева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не прилепвайте към нищо земно.
Чрез болката си вие се чистите и позволявате на бъдещите си деца да се появят.
Не осъждайте никого, колкото и да ви боли.
Нещата ще се оправят.
Всичко, което написах се обяснява в книгата на С. Н. Лазарев "Диагностика на кармата."