Съдба

16 abr 2007, 23:38

Poesía

728 0 1

От болка е сковано моето сърце,

стичат се сълзи като на дете!

Самотата – застанала до мен,

скоро ще ме вземе в плен.

Страхувам се от моята съдба,

дали ще бъде тук страхът.

Любовта, потънала е в ада,

красотата болна страда.

Чувствата, добри и нежни,

станали са леко снежни.

Ах дали само лед и студ,

се крие в домашния уют!

Спрете тази грозота,

вижте своята съдба!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.