6 окт. 2017 г., 00:55

Сън 

  Поэзия » Другая
957 6 24

Сънувах, че помня как днешният ден се е свършил
и вкусила "утре"-то бягах ли, бягах към "вчера"...
да търся в кой миг немарливост крилете прекърших...
да бягам додето хвъркатото "мене" намеря.

 

А там се посрещнах пак "аз", но вклинена в земята –
разравях пръстта покрай себе си с пот на челото.
И нямаше помен от вятърен повей в косата.
Самотни криле тихо пърхаха... 

блясък в окото...

 

И "вчера" пак тичах в несвяст към бездомното "утре"
(нали с нечовешки усилия "днес" се изрових).
Грехът си към "мене" със бягство дано да изкупя
задето последните съ́лзи крилати изроних.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??