anastasia73 (Анастасия)
30 101
3 дек. 2019 г., 22:14

Сън 

  Поэзия » Другая
731 2 4

Вървях така нарамила снега

със формите му тленни по стъклата,

превръщах се във капка на брега,

попила в тежкия и мокър пясък.

 

Обръщах се назад и пак така,

със вълчия си нрав се устремявах

към най-дълбоката за мен река ... ...

потъвах, докато се доверявах!

 

Не ме е страх, по изгрев ще съм тук,

след дългото от някъде пътуване,

нарамила снега и този звук,

напомнящ ми, че още съществувам.

© Анастасия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??