Сън

3.12.2019 г., 22:14 ч.

Поезия » Друга

4.8 / 6

836 2 4

Вървях така нарамила снега
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така,
със вълчия си нрав се устремявах
към най-дълбоката за мен река ... ...
потъвах, докато се доверявах!
Не ме е страх, по изгрев ще съм тук,
след дългото от някъде пътуване,
нарамила снега и този звук,
напомнящ ми, че още съществувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъртва любов
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
Сещай се за мен

Всеки ден по мъничко се губим. Ден по ден. След мене идеш ти. Не мисли за мен като за друго, сещай с...
Самодива как да я спечелиш?

Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...

Още произведения »