anastasia73 (Анастасия)
30 101
3 dic 2019, 22:14

Сън 

  Poesía » Otra
730 2 4

Вървях така нарамила снега

със формите му тленни по стъклата,

превръщах се във капка на брега,

попила в тежкия и мокър пясък.

 

Обръщах се назад и пак така,

със вълчия си нрав се устремявах

към най-дълбоката за мен река ... ...

потъвах, докато се доверявах!

 

Не ме е страх, по изгрев ще съм тук,

след дългото от някъде пътуване,

нарамила снега и този звук,

напомнящ ми, че още съществувам.

© Анастасия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??