21 мар. 2021 г., 22:16

Съвест 

  Поэзия
5.0 / 1
619 0 2
Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,
то трови душата ти бавно,
пред ехо на тлееща дума,
лишена от смисъл отдавна,
пред чувство - отколешен тумор,
захранен от низки възторзи,
пред шепот студен, многословен.
Ти демона твой изтормози
със поглед присЪден, виновен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »