21.03.2021 г., 22:16 ч.

Съвест 

  Поезия
470 0 2

Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,

то трови душата ти бавно,
пред ехо на тлееща дума,      
лишена от смисъл отдавна,                
пред чувство - отколешен тумор,

захранен от низки възторзи,                
пред шепот студен, многословен.
Ти демона твой изтормози              
със поглед присЪден, виновен.

Не би равнодушен останал
към своята съвест - близначка,
прости си, над всичко въстанал,
сега си пред "трапа" на крачка.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??