Усмихвам се. Дори се смея.

По лицето ми личат следи

от смях и от усмивки. Крия

в себе си все болки и сълзи.

Усмивката цъфти на устните,

в очите ми се крие студ.

В часовете на нощта (най- късните)

минавам по познат маршрут.

Изгубвам се в спомени и минало,

все пътища до болка познати.

Лутам се в тях и намирам се,

сред образи ярки, чудати.

В кървави сълзи оглеждам се,

изплакани сякаш от друг.

С призраци черни аз срещам се,

прелитат край мене без звук.

Недей да ме гледаш с почуда,

питайки дали съм наред.

Давай, наричай ме луда -

такава съм заради теб.