Усмихвам се. Дори се смея.
По лицето ми личат следи
от смях и от усмивки. Крия
в себе си все болки и сълзи.
Усмивката цъфти на устните,
в очите ми се крие студ.
В часовете на нощта (най- късните)
минавам по познат маршрут.
Изгубвам се в спомени и минало,
все пътища до болка познати.
Лутам се в тях и намирам се,
сред образи ярки, чудати.
В кървави сълзи оглеждам се,
изплакани сякаш от друг.
С призраци черни аз срещам се,
прелитат край мене без звук.
Недей да ме гледаш с почуда,
питайки дали съм наред.
Давай, наричай ме луда -
такава съм заради теб.
© Или Дадарова Всички права запазени