valiordanov (Валентин Йорданов)
1833 1474
7 окт. 2010 г., 09:28

Ти си ми късметът 

  Поэзия
5.0 (5)
832 0 5
Децата, тате, също като теб
от улицата гонят тишината.
Живеем в този ненормален век,
но детството разсейва ни мъглата.
Езика не разбирам, но усещам,
че чистота в играта им струи,
а в църквата, от грейналите свещи
усмивката ти виждам да блести.
Сякаш ми намигаш закачливо
и тръгваш със децата да играеш.
Сълзите мойте спомени измиват,
но ти за тях не бива и да знаеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • СилвияРанкова (Силвия Ранкова) Пазителят на златното ключе
    Пазителят на златното ключе
  • stivi797 (Стефан Янев) Прощание 1978
    С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Сенилга (Сенилга) Целият свят е театър
    Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • sensors (Рот Кив) 21 век
    Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »