23 февр. 2010 г., 17:51

Това, което сме 

  Поэзия » Гражданская
589 0 0

 


 

 

Колко спомена съшили сме

като кръпки във своето тяло

и мечтите си носим,

велики да бъдем искаме само.

Не в прах и униние да падаме,

да просим паричката своя,

а да сме силни и здрави,

да бъдем истински хора.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??