Колко спомена съшили сме
като кръпки във своето тяло
и мечтите си носим,
велики да бъдем искаме само.
Не в прах и униние да падаме,
да просим паричката своя,
а да сме силни и здрави,
да бъдем истински хора.
© Димитър Георгиев Все права защищены