23 feb 2010, 17:51

Това, което сме 

  Poesía » Civil
680 0 0
Колко спомена съшили сме
като кръпки във своето тяло
и мечтите си носим,
велики да бъдем искаме само.
Не в прах и униние да падаме,
да просим паричката своя,
а да сме силни и здрави,
да бъдем истински хора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??