Тревичка

Eipril (Хари Спасов)
1394 5669

20 апр. 2019 г., 11:30 2021-03-31T04:50:12+03:00

Поэзия » Другая

392 0 2

Недей, тревичке, да растеш,

бетонът пукаш. Ето!

Разбирам твоя луд стремеж

да стигнеш до небето.

На дядо е пътечката това и знай

тя тръгва много отдалече

и свършва винаги докрай!

Какво ли си предрече?

Да бъдеш буково дърво

или навеки да закичиш

отдавна пустото гнездо?

Нима на други, ще приличаш?

Но знай, че някой ден, когато

и аз, ще бъда само прах...

При теб, ще идвам в късна вечер,

след дядо, ще вървя без страх.