Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
20.04.2019 г., 11:30 ч.  

Тревичка 

  Поезия » Друга
393 0 2

Недей, тревичке, да растеш,

бетонът пукаш. Ето!

Разбирам твоя луд стремеж

да стигнеш до небето.

 

На дядо е пътечката това и знай

тя тръгва много отдалече

и свършва винаги докрай!

Какво ли си предрече?

 

Да бъдеш буково дърво

или навеки да закичиш

отдавна пустото гнездо?

Нима на други, ще приличаш?

 

Но знай, че някой ден, когато

и аз, ще бъда само прах...

При теб, ще идвам в късна вечер,

след дядо, ще вървя без страх.

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??