20.04.2019 г., 11:30 ч.  

Тревичка 

  Поезия » Друга
435 0 2
Недей, тревичке, да растеш,
бетонът пукаш. Ето!
Разбирам твоя луд стремеж
да стигнеш до небето.
На дядо е пътечката това и знай
тя тръгва много отдалече
и свършва винаги докрай!
Какво ли си предрече?
Да бъдеш буково дърво
или навеки да закичиш
отдавна пустото гнездо?
Нима на други, ще приличаш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??