20 abr 2019, 11:30  

Тревичка 

  Poesía » Otra
394 0 2

Недей, тревичке, да растеш,

бетонът пукаш. Ето!

Разбирам твоя луд стремеж

да стигнеш до небето.

 

На дядо е пътечката това и знай

тя тръгва много отдалече

и свършва винаги докрай!

Какво ли си предрече?

 

Да бъдеш буково дърво

или навеки да закичиш

отдавна пустото гнездо?

Нима на други, ще приличаш?

 

Но знай, че някой ден, когато

и аз, ще бъда само прах...

При теб, ще идвам в късна вечер,

след дядо, ще вървя без страх.

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??