Пак  Аз и Ти, изискано облечени,

на свещи и на вино, в скъп  локал.

Не си говорим, всичко е изречено.

Поредната ни среща доживяли,

платихме със цената на успеха,

а спомени, надничащи зад ъгъла,

подсещат ни за мрачните доспехи,

сковали жажди по мечти излъгани.

Долавям в погледа ти сто въпроса,

преплетени със мъжките терзания.

Аз вече съм жена, на вино нося

и мога да изпълня сто желания,

куршум не хващам, огън не гори ме,

в различни роли често се обличах...

Какво да си говорим - целуни ме,

и все едно отново се обичаме...

Дали жалеем и дали празнуваме,

това си знаем само аз и ти

с поредната, изпита на сбогуване

бутилка "отлежало със мечти".

Наздраве! - за изгубени надежди,

за стиховете в дългите писма

Откраднахме си пак

ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...

Не ме изпращай. Тръгвам си сама.

Р. Ч., Лондон, 2014