21.04.2014 г., 11:13 ч.  

Трохички нежност 3 (Наздравица) 

  Поезия » Любовна
680 0 0

Пак  Аз и Ти, изискано облечени,

на свещи и на вино, в скъп  локал.

Не си говорим, всичко е изречено.

Поредната ни среща доживяли,

 

платихме със цената на успеха,

а спомени, надничащи зад ъгъла,

подсещат ни за мрачните доспехи,

сковали жажди по мечти излъгани.

 

Долавям в погледа ти сто въпроса,

преплетени със мъжките терзания.

Аз вече съм жена, на вино нося

и мога да изпълня сто желания,

 

куршум не хващам, огън не гори ме,

в различни роли често се обличах...

Какво да си говорим - целуни ме,

и все едно отново се обичаме...

 

Дали жалеем и дали празнуваме,

това си знаем само аз и ти

с поредната, изпита на сбогуване

бутилка "отлежало със мечти".

 

Наздраве! - за изгубени надежди,

за стиховете в дългите писма

Откраднахме си пак

ТРОХИЧКИ НЕЖНОСТ...

Не ме изпращай. Тръгвам си сама.

 

Р. Ч., Лондон, 2014

 

 

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??