Трошички

3 сент. 2011 г., 12:07

Поэзия » Любовная

951 0 2

Трошички

Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.

Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,

само понякога да си пасат заедно трева.

Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна.

Как не разбра, че той я остави отдавна сама?

Трошички нищожни събираше в малка цветна торба

и после броеше ги отново и отново на сутринта.

Сандъчето пълно бе вече сега с малки торбички тъга.

Може би време бе да избяга тъжна в друга гора.