Трошички

3 sept 2011, 12:07

Poesía » De amor

953 0 2

Трошички

Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.

Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,

само понякога да си пасат заедно трева.

Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна.

Как не разбра, че той я остави отдавна сама?

Трошички нищожни събираше в малка цветна торба

и после броеше ги отново и отново на сутринта.

Сандъчето пълно бе вече сега с малки торбички тъга.

Може би време бе да избяга тъжна в друга гора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

monics (Моника Пашева)

2011-11-29T19:23:40+02:00

Благодаря
sani-ti (Таня Иванова)

2011-11-26T18:21:14+02:00

О, трогателно, мило и тъжно! Поздрав!