Трошички
Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.
Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,
само понякога да си пасат заедно трева.
Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна.
Как не разбра, че той я остави отдавна сама?
Трошички нищожни събираше в малка цветна торба
и после броеше ги отново и отново на сутринта.
Сандъчето пълно бе вече сега с малки торбички тъга.
Може би време бе да избяга тъжна в друга гора.