29 июн. 2012 г., 09:46
Сянката на труп безсмъртен,
сякаш вятър през мъгла,
се прокрадна в миг на тътен
без стон, безшумно във снега.
Роден в небитие, живял за слава,
убит, неуморен,
безжизнен дух в дух жизнен се вселява
с една мечта - да види ден...
Във жертвата, като душевен глист,
се впива - радост да яде,
преяжда, зажаднял за мъст,
и без значение кога, къде. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация