Твоята чаша... и аз

25 мая 2012 г., 14:21

Поэзия » Любовная

783 0 2

Нощта със гарванови крила
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън,
погледна ме… и заплака.
Препълнена чашата вино стои,
уморила се вече да чака.
Луната приклекна, от нея отпи
и тъжно нагоре изплува…
във мене акорди от тишина
в мислите забушуваха.
Бутилка вино, маса, жена,
камина, изгаряща в мрака…
луната се скри… облакът плака…
а твоята чаша и аз… още чакаме.

Твоята чаша... и аз

Свързани произведения

Комментарии

Предложения