25.05.2012 г., 14:21 ч.

Твоята чаша... и аз 

  Поезия » Любовна
782 0 2


Нощта със гарванови крила
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън,
погледна ме… и заплака.
Препълнена чашата вино стои,
уморила се вече да чака.
Луната приклекна, от нея отпи
и тъжно нагоре изплува…
във мене акорди от тишина
в мислите забушуваха.
Бутилка вино, маса, жена,
камина, изгаряща в мрака…
луната се скри… облакът плака…
а твоята чаша и аз… още чакаме.

© Диана Трифонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??