25 may 2012, 14:21

Твоята чаша... и аз 

  Poesía » De amor
758 0 2


Нощта със гарванови крила
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън,
погледна ме… и заплака.
Препълнена чашата вино стои,
уморила се вече да чака.
Луната приклекна, от нея отпи
и тъжно нагоре изплува…
във мене акорди от тишина
в мислите забушуваха.
Бутилка вино, маса, жена,
камина, изгаряща в мрака…
луната се скри… облакът плака…
а твоята чаша и аз… още чакаме.

© Диана Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??