7 авг. 2018 г., 08:43  

Тя 

  Поэзия » Любовная, Другая
317 7 5

Тя е силует, проблясващ в мрака,

изгрева е – утрото я чака.

Тя е лек, от който да отпия,

зареден със тайна орисия.

 

Тя е Слънце, галещо октомври

и убежище сред дъжд от бомби.

Тя е полъх в августовска вечер –

с лекота превръща ме в обречен.

 

Тя ме вдига на криле, високо –

дива, дългокоса, пъстроока.

Тя нашепва нощем благи думи,

буря може да е – клони брули.

 

Тя мехлем за рана e – душевна,

на сърцето ми безкрай потребна!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??