Тя е силует, проблясващ в мрака,
изгрева е – утрото я чака.
Тя е лек, от който да отпия,
зареден със тайна орисия.
Тя е Слънце, галещо октомври
и убежище сред дъжд от бомби.
Тя е полъх в августовска вечер –
с лекота превръща ме в обречен.
Тя ме вдига на криле, високо –
дива, дългокоса, пъстроока.
Тя нашепва нощем благи думи,
буря може да е – клони брули. ...