7 ago 2018, 8:43  

Тя 

  Poesía » De amor, Otra
335 7 5

Тя е силует, проблясващ в мрака,

изгрева е – утрото я чака.

Тя е лек, от който да отпия,

зареден със тайна орисия.

 

Тя е Слънце, галещо октомври

и убежище сред дъжд от бомби.

Тя е полъх в августовска вечер –

с лекота превръща ме в обречен.

 

Тя ме вдига на криле, високо –

дива, дългокоса, пъстроока.

Тя нашепва нощем благи думи,

буря може да е – клони брули.

 

Тя мехлем за рана e – душевна,

на сърцето ми безкрай потребна!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??