Живот... живот...
тъй черен и коварен си понякога,
че глътка въздух не мога да поема
заради мириса на самотата.
Усмивката ми тежка е
и то защото е насила!
Докога, Господи, печален ще е
всеки образ и картина?
Черно-бял е филмът на живота,
а копнея аз за ярки цветове!
Къде се скриха истинските хора,
за да нарисуват цветни светове? ...