Тъга
Живот... живот...
тъй черен и коварен си понякога,
че глътка въздух не мога да поема
заради мириса на самотата.
Усмивката ми тежка е
и то защото е насила!
Докога, Господи, печален ще е
всеки образ и картина?
Черно-бял е филмът на живота,
а копнея аз за ярки цветове!
Къде се скриха истинските хора,
за да нарисуват цветни светове?
Виното така горчи ми,
макар и най-скъпото да е!
И пия някакси насила,
за да прикрия есента в мен...
Наоколо е пълно
с окапали надежди.
Наоколо е скръбно
от празните копнежи!
Животът ни е плач,
но не смеем да си го признаем.
В душата ни е здрач,
а любовта какво е - ний не знаем...
Пустиня обхванала е цялата земя.
Надеждата превърната е в пепел!
Ех, тъга, тъга!
Защо така обсеби ме?
Лъжа ли бяха всички думи за добро,
дето нашите предци ни казваха?
Илюзия ли е нещото, наречено "любов"
или е просто на сълзите маската...
Дните, обвити в баналност,
карат ме да се замисля за смъртта.
Дали живот след нея има
или отново всичко е тъга?
©
© Красимир Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дълбок смисъл,поздравления !
-
Яяя какво е яко, макар и смисълът да е тъжен и без рима пак звучи много добре..."Черно-бял е филмът на живота,а копнея аз за ярки цветове!"
-
Ехеееееееее!!!Реших,че чета някого на средна възраст!Има надежда за теб!!!Ще видиш всички цветове, сигурна съм!И сега ги има, просто трябва се научиш да ги разпознаваш!
Хубаво пишеш!
Поздрави! -
"Животът и смъртта - живеят те един до друг, един за друг.
И ние може би сме вечната им връзка." (К. Кадийски)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
