3 oct 2009, 17:25

Тъга 

  Poesía
1517 0 4
Живот... живот...
тъй черен и коварен си понякога,
че глътка въздух не мога да поема
заради мириса на самотата.
Усмивката ми тежка е
и то защото е насила!
Докога, Господи, печален ще е
всеки образ и картина?
Черно-бял е филмът на живота,
а копнея аз за ярки цветове!
Къде се скриха истинските хора,
за да нарисуват цветни светове? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??