Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля.
Няма вече за какво да копнея.
Вече няма какво да желая
и от утре спирам да живея.
Студът ме обгръща бавно, неусетно.
Страхът се приближава и ме сграбчва.
Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.
Умирам със усмивка на уста.