21 sept 2010, 13:59

Умирам 

  Poesía » Otra
754 2 6
Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля.
Няма вече за какво да копнея.
Вече няма какво да желая
и от утре спирам да живея.
Студът ме обгръща бавно, неусетно.
Страхът се приближава и ме сграбчва.
Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.
Умирам със усмивка на уста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??