AnaMarina (Яна)
310 411
21.09.2010 г., 13:59 ч.

Умирам 

  Поезия » Друга
729 2 6

Съдбата вече не е моя.

Спрях със нея да се боря.

Ела, изведи ме от тая тревога,

защото сърцето ми спира.

Няма вече за какво да се моля.

Няма вече за какво да копнея.

Вече няма какво да желая

и от утре спирам да живея.

Студът ме обгръща бавно, неусетно.

Страхът се приближава и ме сграбчва.

Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.

Умирам със усмивка на уста.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е!
  • Има още много неразгадани истини
    има още много слънца след умиращи залези
    има още безкрайни чувствителностти
    има още хиляди ненабрани цветя.....

    Вълшебнице, страхотно е!
  • ооооооооо това са наистина много тежки думи,много красиви,много истински,но тежки...! Това усещане ми е твърде познато и е толкова трудно да се справиш сам...!Поздравления!
  • Поздравления страхотно е !
  • "...стиснала сърцето си в ръка."
    Поздрав!
  • Аз умирам,стиснала сърцето си в ръка.
    Умирам със усмивка на уста.
    Уникално е!Поздравления!
Предложения
: ??:??