26 нояб. 2013 г., 23:15
Като камък на шията ми
тази обич нечакана висна,
спомените с усмивки уби
и в душата ми хвърли харизма.
И сега си ми в сънища дар,
аз вървя по жарта на звездите,
в чувствата ти щастлив нестинар,
и гася със надежда сълзите.
Искам времето просто да спре
върху устните твои за малко,
да потрепнеш без дъх колене
и да скриеш в трапчинките радост. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация